Фиона, написахте една малка книжка за ангелите и тяхното отношение към децата и хората. Тя се явява единствената на българския пазар в момента по тази тема. Моля, разкажете на вашите читатели как се роди тази книжка за вас, как се яви тази тема и защо.
Защо ангели и защо точно те до децата? Защото това е най – естественото нещо. Вярвам, че малките деца са дълбоко свързани с духовния свят от момента, в който се родят. И тази връзка – тя продължава до момента, в който обществото започне да налага своите норми и правила – до влизането им в училище.
Децата споделят с родителите си изумителни неща и като прозрения, и като мъдрости и като знания дори. Стига човек да ги слуша с широко отворени уши, нефилтрирани от блокажите на нормата, в която сме влезли, защото вече сме пораснали.
Книжката „ЗаКрила“ по съвършено човешки и същевременно духовно – магичен начин развенчава едни от основните детски страхове. В дълбочина – връща ресурса за справяне със страховете у самото дете, с духовната ангелска подкрепа. Аз истински вярвам, че децата ги виждат и могат да общуват с тях основно с усещания – време беше някой да ги облече в думи.
А иначе темата се роди в период, в който самата аз потънах много в тишина, спокойствие и дори съзерцание. В такива периоди и вече от собствен опит мога да го кажа, човек излиза от обществените норми и чува по различен начин, връща се към значими неща, проглежда наново.
Целият ми съзнателен живот в професионален план премина в работата ми с деца… в различни сфери – социална, образователна. Всяка от срещите ми с тях е проникновена… и до днес включително. В тези наши срещи децата също са мои учители. Истински ценя изконната мъдрост, налична във всяко дете, защото е там. И това, което ми прави впечатление – децата говорят за усещания, трудно за емоции, но усещанията …те никога не лъжат.
Защо искам книжката да стигне до повече деца – защото е единствената книжка, която прави връзка с думи с онзи невидим и духовен свят, който децата усещат. А след прочитането й нито едно дете няма как да не се почувства обичано и закриляно.
Как вие лично определяте съдържанието и и какво мислите за темите в съвременната българска детска белетристика?
В литературата за деца за съжаление се разглеждат теми, които витаят около повърхността и насочват вниманието към материята в приоритет. Филмите и литературата за деца в днешния свят и времето, в което живеем за съжаление имат дефицит на меки и красиви форми и думи. А децата са чистота, която непредпазливо захранваме с тежести под всякаква форма. Техните умове и души всъщност попиват тази „храна“, която ние възрастните съвсем безкритично им поднасяме. А сетне се започва чуденето – ама сега на какъв психолог да го водя, нещо не е наред. Една такава препоръка бих отправила – подбирайте внимателно храната за духа на своето дете – тя е също толкова значима, колкото онази – за тялото.
Моля, споделете с читателите на Издателство Послепис за вашата работа с деца, с техните родители и учители. какво ви прави впечатление за проблемите и нуждите на децата?
Децата имат нужда от точно две неща – внимание и време. В тези двете се съдържат и грижата и любовта, които един възрастен може да инвестира в своето дете. Не в скъпите дрехи, не в последния модел устройство, не и в марковите обувки или плейстейшъна. Обичаното дете стои по различен начин в сесия при мен. То по различен начин преодолява и трудните ситуации в живота си.
В момента работя в училище в ролята на педагогически съветник. Старая се да допълвам и надграждам знанието на децата, посети в семейството, за взаимоотношенията с връстници, за предизвикателствата да си социален, да бъдеш приет. В комбинация с мястото на трупане на нови знания, каквото е училището, понякога могат да се създадат и доста конфликти и силни емоционални реакции. И тук идва моята роля. Да ги науча да говорят за трудните неща, за тези, които са ги обидили или наранили. Да разберат че може да се показва уязвимост, но това не ги прави слаби. Да чуят гледната точка на отсрещния, да го разберат, а защо не и да се поставят на негово място. Думите са всичко… е лайтмотив, който често повтарям или давам като послание под различна форма в работата си с деца, защото когато излязат на преден план думите, ударите не идват – те просто стават излишни.
Често, в индивидуални срещи им помагам да опознаят страхове, да ги изследват и „опитомят“. Усещането на един „опитомен“ страх носи след себе си и увереност и урок – урокът, че могат да владеят страха, а не той тях.
Моля, разкажете какво е за вас България, какво бихте искали да кажете на вашите български читатели?
Родена съм в град Копривщица. Трудно мога да опиша какъв патриотичен дух се формира у едно дете, което израства точно в Копривщица, защото трябва да си го преживял. Ще кажа само два от факторите, които помагат това да се случи – ежегодната възстановка на Априлското въстание и Националният събор на народното творчество. Далеч съм от мисълта, че само там може да се усети онзи къс история, който да обобщава цяла България, но пристрастно знам, че за мен той е там.
Какво е за мен България? – Същност, идентитет и любов.
В този момент, в който говорим сега, бих казала на родителите на своите читатели, които реално избират да закупят тази книжка за децата си следното: Книгата „ЗаКрила“ е създадена с много любов към малките човеци. Всяка дума в нея е грижа, милувка и нежност. Ангелите са онези невидими помощници, които всяко дете трябва да помни, че има на своя страна.
Илюстрациите, които Натали Златанова направи, помогнаха ангелите да придобият образ, който е безценен за малките читатели и съм изключително благодарна за това.
А ако се върна на това, че „храната“ за духа на децата трябва да се подбира внимателно – „ЗаКрила“ е „храна“ за духа без аналог на българския книжен пазар. Благодаря на Издателство „Послепис“, че я разпознаха, застанаха зад нея и помогнаха за тази професионално – духовна среща между мен и Натали, за да стане „ЗаКрила“ това, което е.
С обич и благодарност към най-малките читатели на издателство „Послепис“!