Интервю за българските читатели с Проф. Глен Дизен по повод издаването на книгата му „Войната в Украйна и Евразийският Световен Ред“ в България от издателство „Послепис“
София, 15 януари 2025 г.
Как достигнахте до идеята за Вестфалския мир като първи компонент за колективна сигурност в съвременния свят?
Вестфалдската система е добре позната с това, че установява съвременния световен ред, тъй като тя превърна суверенната държава в най-високата форма за независимост в международната система. Преминаването от система на хегемония към баланс на силите между суверенни държави създаде „международна анархия“, период, в който преговорите за колективната сигурност трябва да се развиват, за да съществува мир.
Как предвидихте войната в Украйна като край на един ред и началото на нов такъв?
Написах Доктората си между 2010 и 2014 г. и моето заключение беше, че НАТО и Русия ще се съревновават по отношение на това къде да бъдат начертани новите разделителни линии в Европа и това ще бъдат съседните на Русия държави като Грузия, Украйна или Молдова които по всяка вероятност щяха да са бойните полета. Поради тази причина Украйна е симптомът на проваления хегемонен световен ред, като това усили залезът му и обърна света към многополюсност и баланс на силите.
В родината ви отношението към войната в Украйна е подобно на това в целият политически коректен фронт в Европа. Как успявате да изразите своята гледна точка в тази среда и това доведе ли до проблеми във вашия професионален и личен живот?
Основният ми аргумент беше, че пререзпределянето на Европа ще съживи логиката на Студената война и това няма да бъде в наш интерес, тъй като Европа ще стане по-бедна, по-несигурна и по-незначима, докато Русия ще намери нови партньори на Изток. Въпреки това не е възможно да се откъснем от наратива, че НАТО е „сила за доброто“ и по тази причина съм заклеймен като руски пропагандист (в България – путинист, копейка, ватенка, рашка, руски трол – бел. на Анастасия Гешева) от политиците, медиите и финансираните от правителството на Норвегия НПО. Избягвам норвежките медии и норвежките академични среди, тъй като трябва да живея в тази страна и вместо това работя предимно с чуждестранни партньори. Работих извън граница повече от 20 години, предимно в Австралия и сме готови да напуснем Норвегия ако стане невъзможно или непосилно да живеем тук.
България, като съседна на Украйна и Русия страна има ли роля в бъдещите процеси в Югоизточна Европа?
Да. Повечето от решенията по отношение на Украйна се взимат в САЩ, които могат да си позволят да направят Украйна нов Афганистан и да се оттеглят по всяко време. Това е съседството на България и затова тя трябва да има по-голяма инициатива за мир сред държавите в района, които ще трябва да продължат да живеят там.
Какво бихте желали да кажете на читателите си в България?
Хегемонистичният световен ред, който беше установен след Студената война, приключи и като европейци трябва да започнем дискусии за това как да се приспособим към многополюсен световен ред. Европейците инстинктивно се отдръпнаха към политика на блокове в безцелен опит да съживят хегемонистичния ред и сега сме във война с най-голямата ядрена сила в света, самоотстранявайки се от Китай и превръщайки се в крайно зависими от САЩ. Това може да бъде вълнуващ момент в историята, тъй като Европа има възможност да се свърже с нови центрове на властта по света, включително да се свърже с Азия, за да си сътрудничи с нея в рамките на обширния Евразийски континент. Това може да направи Европа по-просперираща, по-сигурна, по-значима в света. Ние би трябвало поне да дискутираме промяната към многополюсност, отколкото да поставяме света в двете крайности на либерална демокрация и авторитаризъм и в непрестанната борба между тях.
Ясно, грамотно и стегнато, браво!