Бойните знамена на българската армия (1876-1881)

„Паметта за българските бойни знамена постепенно избледнява и се
слива с общите събития, характерни за дадената епоха. Затова не тряб-
ва да се забравя, че всяко едно от тях, участвало във военни действия,
заедно със своите адютанти и пазители, е било ням свидетел на всич-
ки радости и военни несгоди: слънце, дъжд, кал, пушечен и оръдеен
огън, лапавица, падане, ставане, атака, вълчи капани, ръкопашен бой и
т.н. Развяващото се знаме е давало кураж на малодушните да послед-
ват своите командири с командите „напред!“ и „на нож!“ в една обре-
чена, а за някои може би последна, атака. Под „музикалния съпровод“
на свистящи куршуми, картеч, викове, смесени с болката от наранява-
нията и стенанието на умиращите, българското бойно знаме е пазено
с цената на всичко и до живот!“