В интереса си към историята тя открива, че истината никога не може да бъде крайна. Не поставя мнения за хората, оценки за книгите и възгледите за света в противоположни, твърде поляризирани посоки, вярвайки, че липсата на разговор лишава истините от разбиране и обективност. В интереса си към книгите открива, че за всяка история има причина, време и герои. Събира своя професионален опит като преподавател историк и добър книжар, за да създаде свое издателство. „Послепис“ не е търсена история, не е и спонтанно начинание.  „Послепис“  е разказ за уважението към словото, професионалното отношения към думите и за добрата среща между автор и читател. Среща, която търси своето издателство. Представяме ви Анастасия Гешева, която през 2023-та основава Послепис.

Определяте себе си като непримирим историк и добър книжар. Какъв издател искате да бъдете?

Непримирим историк. Това е добро кратко обяснение на работата ми с историята. В началото, когато започна моят професионален път, свързах полученото образование с работата си и преподавах история на ученици. Харесваше ми, защото светът може да бъде обяснен през уроци, метафори и притчи. Някои обаче решиха, че историята е консервативна, а още по-лошо и политкоректна. Не желаех да остана в системата с това разбиране за предмета, който обичам и до днес. След преподаването влязох в корпоративния свят и последователно пътят ми там ме свърза с книгите. Годините работа в книжния център ме направиха по-смела да се заема с неща, които са по-важни от други. По-трудни неща. Издателската дейност е предизвикателно занимание, особено ако не си решен да влизаш в тенденции. Аз ще излизам от тях. Ще търся книгите, които издавам, водена не от въпроса колко ще спечели „Послепис“, а от това какво ще научат читателите. Историите, зад които ще застанем, няма да дават отговори, а ще задават въпроси. Аз уважавам правото на всеки читател да намери своята книга; книгата, за която е готов и чиито въпроси има умението, дързостта и честността да понесе.

Ако в качествата на добрия книжар е и това да познава една книга и отвън, и отвътре –  от посланието на корицата до скритата история за личния за писателя момент, довел до нейното написване – какво е необходимо на добрия издател?

Уважението на автора, когато има професионално отношение към думите. Днес има издатели, които са снизходителни към определени автори. Не бих си позволила да бъда високомерна и да деля авторите на сериозни и повърхностни. Освен това считам, че читателите (и на едните, и на другите) заслужават да намерят своята книга. Не отричам правото на всеки да прочете всичко, стига да го иска. Това съвсем не означава, че в „Послепис“ ще издаваме всичко и ще имаме всеядна издателска политика. Съвсем не. Не бих подкрепила автор, внушаващ през историята на книгата си насилие и различни „тъмни“ форми. Подозрителна съм и към автори, които самонадеяно вярват, че са собственици на една или друга истина.

Заглавието, разкрило за теб света на книгите като необятен?

Първата книга, която ме промени и чрез която си зададох много важни въпроси, е „На изток от рая“. В личната ми библиотека тя е втората голяма книга след Библията. Разглежда човешкия характер от много сериозна страна, за която е важно да казваме, че я има в света помежду ни. „На изток от рая“ е разказана по брилянтен начин и преведена по брилянтен начин. Аз обаче не мисля, че светът на книгите е необятен. Необятен е светът на хората, разказан в книгите. Посягам най-често към художествена историческа литература, харесвам също криминалния сюжет в неговия класически вид. Вълнува ме класическата литература от гледна точка на нейната историчност; какви хора на своето време са били т.нар. класици. Днес ми хареса да открия, че много млади хора търсят тези класици, четат Стайнбек, Достоевски и Толстой. Четейки, търсят мястото сив света… и смисъла.

Добрата история ли прави книгата добра?

Езикът, преди историята, прави книгата много добра, посредствено добра или откровено повърхностна. Хубаво е писателят да не подценява читателя в неговата сетивност за думите.

Първите книги, които издавате с превод на български, ми позволяват да ви нарека издател хипар. В едно крайно политизирано политическо време, подкрепяте автори, които анализират света в гледната точка на позиция, която по-скоро се отрича?

Имате предвид Пепе Ескобар, нали? Неговите колеги го наричат политически хипар, защото не се съобразява с доктрини. Дълги години той е водещ колумнист в медия с огромна публика. Издавам него, както и други автори, наричани противоречиви, защото вярвам, че читателят не се поддава на внушения, а търси всички гледни точки към процесите в света и реда, по който той ще се преподрежда. Защото светът се променя в своята икономика и геополитика. Светът се променя и в своята човечност. Ще издавам и книги, които не се предлагат поради политкоректни причини. За мен това е важен избор и като историк. В това поляризирано време поемам отговорност заглавията, които ще издам, да бъдат и отхвърлени от някои читатели.

Разкажете ни малко за работата с авторите, които ще потърсят във Ваше лице издател и партньор?

„Послепис“ ще подкрепя професионализма и качеството; професионалното отношение към темите, които авторите засягат. Ще търсим добрата литература, развиваща у хората доброто; сюжети, в които животът е дълбок физически и духовен процес. Да не забравяме, че думите са много силни. Най-силни. Това е Словото, което твори. И вместо да внимаваме с думите, често не знаем какво да правим с тях. Думите са мощна енергия. Могат да създават, могат и да рушат. Затова е важно да помним, че Словото, излязло от Бога, е създало живота ни.

Съвсем не в края на отговора си казвам, че ще търсим и красивите истории за любовта, защото какво друго ако не тя може да превърне човека в плодно дърво, което да напъпи, да разцъфне, да даде плодове и с тях да нахрани някого. Любовта е навсякъде и във всичко, откриваме я на най-невероятни места.

Харесвате ли мемоари?

Мемоарите са интересен жанр. Защото хората имаме много за разкриване. Ако мога да ползвам метафора, мемоарната книга за мен е обрулването на дърво с вкусно узрели плодове.

Послеписът Ви на нашия разговор?

Човешката душа е така дълбока, че не умеем докрай да изразим всичко, което имаме вътре в себе си. И най-интимното у човека оставя нещо недоизказано. Нека послеписът бъде: За всяка книга има време…