Израелско-американската офанзива срещу Иран не е заради ядрени оръжия. Това е поредната неоправдана прокси война. Тя цели възстановяването на Иран отпреди 1979 г.
Само преди няколко дни президентът Тръмп отново заяви, че Иран никога няма да има ядрено оръжие. Въпреки това, според оценки на американските разузнавателни служби, Иран е бил на около три години от възможността да произведе и достави ядрено оръжие. Докато Израел изгражда аргументите за война, САЩ не ги приеха. Проблемът е, че Тръмп го направи.
В този процес, погрешната представа за националната сигурност на Израел се е превърнала в още по-изкривена американска гледна точка. Иронично, Иран е член на Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО), който Израел избягва.
Само преди дни лидерите на страните от Г-7 издадоха съвместно изявление, че Иран не трябва да има ядрени оръжия, и потвърдиха правото на Израел да се защитава. След 7 октомври 2023 г., същите аргументи бяха използвани, за да се оправдаят геноцидните действия в Газа и етническото прочистване на Западния бряг.
Преди дни администрацията на Тръмп настояваше, че се стреми към мирно решение в преговорите между САЩ и Иран и се противопоставяше на едностранните военни планове на военния кабинет на Нетаняху. Но на 17 юни Тръмп обяви, че САЩ изискват „БЕЗУСЛОВНА КАПИТУЛАЦИЯ“ от Иран. Той заплаши живота на върховния лидер Аятолах Али Хаменей и заяви, че обмисля „всички опции“, включително възможен военен удар.
Напомнящо на империалистическите картели от края на XIX век, това е днешното лице на т.нар. „международен ред, основан на правила“ – когато правото на силния доминира над южните държави.
Кампанията на измамата
Не много отдавна преговорите между Иран и САЩ изглеждаха обещаващи. Но преговорите бяха преразгледани отново и на 12 юни Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) заяви, че Иран не спазва задълженията си. Това задейства дипломатически инициативи за възстановяване на санкциите на ООН срещу Техеран.
Странно е, че само седмица по-рано иранската държавна телевизия IRIB съобщи, че разузнавателните служби са получили голям обем документи от Израел, включително за тайните му ядрени и стратегически съоръжения. Докато международният дебат достигне до МААЕ, иранските медии вече бяха започнали да публикуват изображения от тези документи и обвиниха МААЕ в съглашателство с Израел.
На 13 юни в петък Израел започна мащабна военна операция срещу Иран, включително въздушни удари и тайни акции. Премиерът Бенямин Нетаняху обеща да продължи атаките „колкото е необходимо“, като целта били „екзистенциалните заплахи“ от иранската ядрена програма и балистични ракети.
В писмо до ООН, иранският външен министър описа нападението на Израел като „обявяване на война“ и призова Съвета за сигурност на ООН да се заеме спешно с въпроса.
Тези опасни събития, които и Европа също подкрепя, се случват на фона на продължаващата прокси война, водена от САЩ и НАТО в Украйна срещу Русия, както и на геноцидните зверства на Израел в Газа и етническото прочистване на Западния бряг.
Едновременно с това, американската дипломация — включително разговорите на специалния пратеник Уиткоф и личните уверения от президента Тръмп — служи като двустранен ход, чиято основна цел е да прикрие изненадващото израелско нападение. Основаваща се на дезинформация, тази кампания на заблуда донесе изключителни краткосрочни ползи. По същия начин обаче тя вероятно ще подкопае международната достоверност на САЩ за години напред.
„Неутрализиране на Оста на съпротивата“
Още от Ислямската революция, когато президент Картър замрази милиарди долари в ирански активи, Вашингтон се стреми да възстанови статуквото отпреди 1979 г. Управлението на шаха направи Иран безопасен за американския капитализъм в следвоенната епоха – благодарение на преврата, организиран от САЩ и Обединеното кралство през 1953 г., на американската военна помощ и на САВАК – страховитата тайна полиция на Иран, частично обучена от Израел.
Въпреки това усилията на САЩ за смяна на режима преминаха в нов етап по време на управлението на Джордж Буш-младши. От 2003 г. насам американската армия прави анализ под името TIRANNT (Театрална операция „Иран – близкосрочна перспектива“) за пълномащабна война с Иран.
В началото на второто десетилетие на 21 век, САЩ и Израел използваха вируса Stuxnet – първото в света настъпателно кибероръжие – за да унищожат почти една пета от иранските ядрени центрофуги.
През 2015 г. години на трудни преговори доведоха до сключването на ядрено споразумение (Всеобхватен съвместен план за действие, JCPOA) между Иран, САЩ и група световни сили. Въпреки спазването на условията от страна на Иран, администрацията на Тръмп, водена от антипатия към политиката на Обама, изтегли САЩ от споразумението през 2018 г.
Крайната цел винаги е била унищожаването на водената от Иран Ос на съпротива на в региона. Затова и администрациите на Байдън и Тръмп мълчаливо приемат унищожението на Газа от Израел, разрушаването на позициите на Хизбула в Южен Ливан, усилията за разделяй и владей в Сирия и Ирак, както и бомбардировките срещу хутите в Йемен.
1.WESTERN VIEW: IRAN’S ACCESS OF RESISTANCE Source: Master Strategist/Axis of Resistance, CC BY-SA
„Нормализацията под ръководството на САЩ срещу китайския модел на развитие“
След първата администрация на Тръмп, кабинетът на Байдън се сблъска с трудности в опитите си да убеди саудитските лидери да установят дипломатически отношения с Израел. Обсъждаше се възможността за споразумение за сигурност със САЩ, по модел, приблизително наподобяващ двустранния отбранителен пакт между САЩ и Япония, както и сътрудничество в рамките на гражданска ядрена програма.
Следвайки мирните договори на Израел с Египет (1979) и Йордания (1994), както и Споразуменията от Осло с Палестинската власт (1993–1995), така наречената „голяма сделка“ на Байдън беше изградена върху Аврамовите споразумения на Тръмп (2020–2021) между Израел и съответно ОАЕ, Бахрейн, Мароко и Судан.
Подобно на повечето държави в Близкия изток, Саудитска Арабия търси ползи както от САЩ, така и от Китай. Тя се присъедини към алианса БРИКС, оставяйки един от най-големите доставчици на петрол за Китай и продава петрол в различни валути. Освен това е вторият по големина вносител на оръжия в света, като 74 % от тях идват от САЩ. Именно този лост използват американските администрации, за да ограничат сътрудничеството на Рияд с Пекин в областта на търговията, технологиите и военните въпроси.
За разлика от САЩ, Китай е направил значителни инвестиции в Близкия изток, облекчил е напрежението между Иран и Саудитска Арабия, обединил е палестинските сили и е започнал историческо стратегическо партньорство с Египет. Последва нов „Копринен път“ след мащабни китайски инвестиции в саудитски акции и подписването на меморандуми за разбирателство на стойност 50 милиарда долара с шест водещи китайски финансови институции.
САЩ се стреми към изключителни военни партньорства, докато Китай изгражда приобщаващи икономически съюзи. Иран е последната гореща точка в този сблъсък на противоречиви цели.
„Гигантските неизползвани залежи на петрол и газ в Иран“
В Белия дом смяната на режима в Иран се разглежда като изкушение, поради огромното икономическо и геополитическо значение на страната. Протокът Ормуз, който свързва Персийския залив с Арабско море, е една от най-важните глобални точки в светеа за пренос на петрол. През него преминава над 1/4 от морската търговия с петрол в световен мащаб. Освен това 1/5 от световната търговия с втечнен природен газ (LNG) преминава ежегодно през този проток. Това е застраховката на Иран.
Иран е четвъртият по големина производител на суров петрол в ОПЕК и третият в света по производство на природен газ в сухо състояние. Най-важното е, че страната разполага с едни от най-големите доказани запаси от петрол и природен газ в света. Именно тези доходоносни ресурси, са двигателят на западните външни намеси в страната вече цял век (фигура 2).
2: НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПЕТРОЛНИ И ПРИРОДНОГАЗОВИ ЗАЛЕЖИ НА ИРАН
Източник: ETA
Китай има изключителни права върху няколко ирански петролни и природногазови находища. Като част от споразумение от 2016–2017 г., Пекин предупреди, че ще разглежда всяко външно нападение над тези територии като атака срещу собствен суверенитет. Две години по-късно Иран се присъедини към китайската инициатива „Един пояс, един път“ (BRI). През март 2021 г. двете страни подписаха 25-годишно стратегическо споразумение за сътрудничество на стойност 400 милиарда долара.
Според данни от проследяване на танкери, Китай внася почти 90% от износа на суров петрол и кондензат от Иран, което е значително увеличение спрямо 25% през 2017 г., година преди повторното налагане на санкциите, водени от САЩ.
„Тежки, по-тежки и най-тежки сценарии“
Преди три години ескалацията на прокси войната в Украйна доведе до рекордни нива на цените на петрола Брент. С изключение на кратък пик по време на израелската офанзива в Газа, цените на петрола се бяха понижили наполовина — от 120 на 60 долара в началото на май, докато златото продължава да поскъпва. През последната седмица нападенията на Израел срещу Иран подхраниха цените до 77 долара (фигура 3).
3: ДРАМАТИЧНИ РАЛИТА НА ЗЛАТОТО, ЛЕКИ ПИКОВЕ В ЦЕНИТЕ НА ПЕТРОЛА
Източник: Tradingeconomics, автор, 17 юни 2025 г.
До скоро това статукво съответстваше на базовия сценарий на инвестиционните банки, който се основава на ограничен сценарии на удари. Според този разказ, отговорът на Иран остава умерен, напрежението между Израел, САЩ и Иран няма да ескалира до взривоопасни нива, а търговските маршрути ще останат до голяма степен незасегнати. С изключение на кратки пикове, цената на петрола Брент няма да надхвърли 75 долара за барел.
Това статукво сега е на кръстопът. Когато президентът Тръмп напусна преждевременно срещата на Г-7, той намекна, че не търси просто примирие в Близкия изток, а „истински край“. С по-нататъшна ескалация, Белият дом сега подготвя почвата за ново, още по-тежко статукво.
В един по-напрегнат сценарий Иран ще предприеме по-тежка от очакваното ответна реакция (което все още не се е случило), но Израел ще продължи офанзивата си, а администрацията на Тръмп флиртува с ескалацията. Въпреки това, всички страни все още се стремят да избегнат пълномащабен регионален конфликт, който ще стане трудно управляем, ако човешките и икономическите загуби се увеличат, а цените на петрола надхвърлят 100 долара.
Игнорирайки трезвите съвети на собствения си ръководител на националната разузнавателна служба, Тулси Габард, Тръмп еднолично приближи конфликта към широк и продължителен сценарий на сблъсък. Това може да ангажира не само Израел и Иран, но и САЩ, както показват текущите огромни прехвърляния на активи на Пентагона в региона. При липса на ограничители, последващите щети върху регионалната енергийна инфраструктура биха могли да бъдат значителни и да доведат до блокади на ключови точки като протока Ормуз. В такъв сценарий цените на петрола биха се търгували около 100–150 долара, с пикове дори над 150 долара.
Все още това е една неоправдана прокси война, но такава, при която глобалните икономически перспективи няма да останат незасегнати.
„Д-р Дан Щайнбок е световно признат експерт по геополитика и многополюсна световна икономика. Неговата работа съчетава академична строгост с политически анализ, предоставяйки критични прозрения в областта на международните отношения, икономиката и глобалната сигурност. Д-р Дан Щайнбок, основател на Difference Group Ltd. и уважаван експерт в институции като India, China, and America Institute (САЩ) и Shanghai Institutes for International Studies (Китай), внася несравнима експертиза в тази спешна тематика. Неговите трудове предизвикват читателите да се изправят пред реалностите на конфликта между Израел и Палестина и да се застъпват за справедливо разрешение. Той е автор на книгата „Падането на Израел: Упадъкът на израелската политика, икономика и военна сила“.“
Офипциален източник: https://www.chinausfocus.com/author/5/dan-steinbock.html
Превод: Мирослава Пешева